автор: naf_naf

Бронирана душа

Толкова бях влюбена във теб,
рядко се среща такава любов
не ти ли стигаше това …
Не ти ли стигаше това?

Бих изкачила планина
не бих поискала да те видя паднал.
Катерач бих станала заради теб,
бих ти дала причина за всичкото

Но ти продължи да мислиш,
че си единствен …
Твърде зает бе да мислиш, че
любовта е пистолет

Удари ме като бавен куршум,
като бавен куршум …
Отне ми известно време да се осъзная

А ти продължи да мислиш,
че си единствен …
Твърде зает бе да мислиш, че
любовта е пистолет

Знам края преди още
историята да е разказана…
Не е толкова сложно,
Но ти ще имаш нужда от бронирана душа

Ти беше спусък, скъпи мой,
но никога не ме предупреди, освободи ме …
Не е толкова сложно …
Но ти ще имаш нужда от бронирана душа.
Мислиш, че си схванал, а си хванал просто неприятности
Дойдох при теб като агне,
но възнамерявам да си тръгна като лъв

Удари ме като бавен куршум ….

__________________________________________

Удари ме като бавен куршум