Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Adenium
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14036

Онлайн са:
Анонимни: 705
ХуЛитери: 0
Всичко: 705

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2023 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕписто 25 - Ден на сватбените дарове
раздел: Други ...
автор: eshach

Здравей, Т!

Слънцето още обикаля нощта и се чуди от коя страна да изгрее, като всяка нощ, и също като всяка нощ не се досеща, че това може да стане само от изток, защото такова е Божественото предопределение, което ние наричаме закони на Мирозданието, на Гравитацията, на Небесните тела и други такива. Само човек може да изгрява откъдето си иска, небесните тела не могат, само човек може да изгрява откъм добрата си страна, но и откъм лошата, и то един ден откъм едната, а още на следващия - откъм другата, и не само това, ами може да пъкне откъм безразличието и апатията, откъм лудосттта и яростта, откъм страха и лицемерието, откъм алчността и егоизма, откъм властолюбието и користта, а може да далдиса при залеза си откъм благородството и саможертвата, достоинството и щедростта, сиромахомилството и трудолюбието... Затова се казва накратко, че е създаден по образ и подобие Божие.

А Балю и Янка в моя спомен, събуден от песента на баба Пета Ъгленска, се опитваха да далдисат в съня си с цялата любов на изтерзаните си сърца, вслушани в приятелските шумове на нощната гора, в поскърцването на гръниците и горуните, в меките стъпки на лисичите лапи, в топуркането на таралежите и язовците, в краткия съсък на риса, пресякъл пътя на диво прасе, или в страхливото кихане на зайче, доловило безшумния полет на бухала над главата си...

... Унесе се Янка едва призори, в здрачевината, сънят я обори, тя задиша равно и спокойно, и тъкмо се заслушах в тези сладостни звуци, нещо се случи в гората. Запращяха съчки, зашумяха листа като под стъпките на много хора, чу се бръщолевене някакво, охкане и пъшкане, шъткане и шушнене - стадо ли се юрна из дола, хора ли пристъпваха по пътеката, вихър ли удари с гърди клонака? Сви се сърцето ми, на възел стана, емнах се и скочих на крака, стиснах в шепа чирените на каракулака, почти сигурен, че бейска потеря е влязла в дирите ни и че отърване няма, кръв ще плиска из гората, и моята, и техната... И като реших да скрия къде е легнала моята любима погледнах я жалостиво за сбогом как се е свила под кабаницата, пипнах дебелата и жълта плитка, и тръгнах накъм шума, накъм дола, да пресрещна сеизите, лютите арнаути беюви...

Дълго се провирах из трънаците и буетака, тихо, колкото можех, та да ме усетят по-късно и по-далече от Янка, и така стигнах чак до Лесугерската кория, дето минава пътя. Никой и нищо. Шумовете се стопиха в гората, аз се спрях под круша-дивачка, разквасих уста с преседливия и стипчив плод, приседнах. От услушване в главата ми звънеше - нищо. Здрачевината стана на дрезгавина, заплющяха крилете на хралупари и бекаси, на сойки и гургулици, на гривяци и синявици - започнаха пилетата сутрешния си прелет за храна и вода. Реших докато се Янка събуди да се върна покрай пътя към село, да видя дигнали ли са потеря... Та след час и нещо под изгрялото слънце видях от високото на Белия бряг сгушен под пушеците на огнищата Ъглен, още тръпен от нощния сън и от петльовото пеене, и спрях до Джингарското кладенче да погледам какво ще става.

А то, каквото имало да става, било в гората при Янка, че тя още по тъмно се разшавала, щом съм се загубил по джендемите, и като напипала празното ми място се уплашила, ама решила че съм някъде наблизо, та почакала, и едва после започнала да ме вика и да ме търси из всичката гора зелена, да кърши ръце, да плаче. Ама съм бил далече, и като ме няма никакъв час вече, че и втори, Янка торбите изтърсила, дарове в шумата пръснала, ризи, сукмани, престилки, кърпи, платна и шамии, с плач занареждала, викнала:
- Какини тънки дарове, кога ви кака сновеше циганка си ма споходи, циганка с черно циганче, кога ви кака привърза, калугер си ма споходи, калугер с черна гуня, та орисия ми черна от тех ли ма стигна бе, Боже... Балю бе, Балю, как можа тука да ме захвърлиш...

И в плач, на песен преправен Янка богато дарила гръници, благуни и джанки, круши, шестили, свинаки, смрадлика, дрен и люляка, и всяко дърво из гората, после на най-красивото, грейнала в червените си плодове калина, се качила на клона, вързала за него вървите на цедилото, навила на примка другия край на врата си, и скочила...

Така я намерих след час - увиснала на калината, сред гората, грейнала от белите и дарове, навесени по дърветата. Не се бавих, за да не умра от мъка, хвърлих калпака, качих се на същия клон, разпасах пояса. Вързах единия му край на клона, другия - на врата си. И скочих при нея - така си и сватба сторихме, и гости богато дарихме...


Публикувано от BlackCat на 19.10.2005 @ 07:51:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   eshach

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.01.2023 год. / 05:59:40 часа

добави твой текст
"Еписто 25 - Ден на сватбените дарове" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от DamaKupa на 24.10.2005 @ 11:25:14
(Профил | Изпрати бележка)
Покъртителен разказ!

Много ми хареса тази мисъл: " Съдба която дебне в засада за да ни отнеме онова за което копнеем."


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от libra на 19.10.2005 @ 09:28:18
(Профил | Изпрати бележка)
много работа имам, но влизам за да ти напиша коментар - много е добро това което си публикувал!
въздействащо и силно..
и размислящо..
поздрав eshach и браво ти!


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от Eshach (eshach@abv.bg) на 19.10.2005 @ 23:25:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Благодаря!

]


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от sradev (sradev@о2.pl) на 19.10.2005 @ 10:20:50
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
песен


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от Eshach (eshach@abv.bg) на 19.10.2005 @ 23:21:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Сигурно така съм дарил гората някога, сигурна затова я обичам,у сигурно затова ме обича...

]


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от Marna на 19.10.2005 @ 14:14:32
(Профил | Изпрати бележка)
чудех се дали не си спрял тази великолепна поредица.... Радвам се, че след паузата се появява толкова хубаво нещо отново! Събрах си всички до тук....с радост бих си ги купила на книга....
Благодаря!


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от Eshach (eshach@abv.bg) на 19.10.2005 @ 23:19:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Благодаря ти и аз! Щастлив съм от това, което казваш.

]


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от copie на 20.10.2005 @ 01:37:22
(Профил | Изпрати бележка)
Янка трябва да е омагьосано име :(
Или момата, дето го носи, да е урочасана :

Янкин брат Янки думаше
Янке ле, сестро по-малка,
кончето ми е зобено,
ай да го, Янке, напоиш...

Тя се удави. Има и други песни, даже не ми се говори за хубава Яна "на турска вера" - щото не я понасям :(
Мисля, че името Янка е кодово. Може да е праиме. Може да е половината на цялото


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от Eshach (eshach@abv.bg) на 21.10.2005 @ 18:01:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Янка е тайното същество, женският Юпитер - Янкул, има го, но не се вижда, ражда се веднъж на 144 години и живее само една нощ, а какво друго прави - дай Боже да стигнем и до там...

]


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 20.10.2005 @ 14:32:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
оброк за обреченост ...

но виждам, че вярваш в преражданията

;~)


Re: Еписто 25 – Ден на сватбените дарове
от Eshach (eshach@abv.bg) на 21.10.2005 @ 18:02:47
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Цялото пътуване към Смисъла е прераждане, но го изпитваме като Любов.

]