Листопадът е само илюзия.
Листопадът не ни се е случвал.
Не листа, чуй - по нас пада музика
и сърцата ни точно улучва.
Не дърветата бавно събличат се,
а сме ние - разхвърляли яркост.
Необичани и необичали,
жадни, боси след лятото жарко.
Непрегръщани и непрегръщали
ние всъщност творим тази есен.
Капка явна тъга аз преглъщам -
от това, че светът ми е тесен.
От това, че безНЕЖНАТА зима
ще прегризва листата, стеблата ни.
Но повярвай - това, че те имам
непокълнало пазя в душата си.
Листопадът е само илюзия.
И декември ще бъде такава.
Замълчи. Само някаква музика
още летни надежди ни дава.