На ъгъла едно момче
замеря с семки тъмнината,
мелодия на син дискмен
във песни времето премята.
Очаква я.По моста долу
навярно се задава тя,
захапала с сребристи фиби,
ръкойки палава коса.
Едно момче. Едно момиче.
Ехей, къде се размечта?
Трамваят глътна ме небрежно.
Светът е проза. И тъга.