автор: x_ahav

Мерим си
протуберансите,
изчисляваме се,
мислим мащабно,
епохални сме.
Само когато
нощем не спя
и си кърпя ризата
ближа от раните
сол.
Нямаше ближни
да седнем
поне един живот
да поделиме по равно.
Нощем,
когато не спя
се сещам за гладните.
Не човеци,
а души на човеци.
Човещината
стана абстрактно понятие.
Дано да дочакам
НЛО
с някое извънземно -
да ме подържи
за ръката.