автор: Mojsei

Цялата ми болка пожела
и се случи чудо -
скромно те повиках с:"Ела!"
а сърцето ти откликна лудо:
птичето запя у теб в захлас,
а пък ти ми се усмихна милно
и това почувствах аз,
щом ни грабна чувство непосилно.

Нещо се отприщи в теб,
сякаш отлежало с години -
ти от мен направи Феб,
крачещ гордо в райските градини.
И едва сега те преоткрих -
лъчезарна в своята невинност,
но от тебе пък не скрих
перипетиите от битката с противност.

Тишина така ти подарих
с ореол на мил копнеж,
затова, че чувства ти разкрих
и поехме двама в летеж.