автор: alisa

Припознавам се явно във много измислици,
припознават ме сигурно в други подобни.
Няма никакво грозде. Оказа се кисело.
Всъщност, всичко от сорта така ми е сродно,

че не ми се разлиства със пръсти нежност,
нито тръгвам да галя света напосоки.
Пада ниско небето и тайно превежда
как дъждът не си пада изобщо по локвите.

И едни дето раждат небесни песни,
всъщност толкова кал са понесли в душите си,
че си мисля как няма нищо по-лесно
да си взема сълзата и да се скрия

във една построена от думи къща,
дето ти често бродиш и отваряш прозорците...
И си зная, че никога няма да свърши,
докогато не дойда да те опомня.