автор: alisa

По-тихо е, отколкото си чувал
и по-неистово от всичките ми думи.
Изгубих се, приятелю, изгубих се...
И стана нощ, и стана пълнолуние.

И стана като никога горчиво
и толкова пелинено, че мога
да ти налея в краткото си име
два пръста стогодишна болката.

За вино от глухарчета не питай.
Така слънчасаха... Това слънцестоене...
Да можеше да видиш през очите ми
сълзата след обратното броене

и спомена за всички щуротии,
които със щурците боледувах.
Приятелю, от болки ми е сито...
Сега не искам даже да сънувам.

Останах две очи - да ги навеждам.
И многоточия -да мога да ти пиша,
защото си последната надежда,
в която съм се вкопчила и дишам.