автор: x_ahav

Открадвам си от тази есен
невидими присъствия
и звуци,
които сигурно
в съня си чуваш
и разточителство,
и някакви илюзии.
Открадвам си
и зная,
че е всякакво,
и много искам да се утеша,
да спра за малко,
да взема
да открия многозначност
във всичките ти
петъчни мълчания.
Не искам да оставам,
ще си тръгна,
но може ли
да си поискам само
да седнем,
да послушаме щурците,
когато свирят
реквием за лятото.
Не е приятелство.
И влюбване не беше.
Но толкова съм влюбен
в тая есен,
че само птиците разбират
на отлитане.
А ти не питай.
Просто ми е някакво.
И сигурно
(уж без да искам)
неутешимо
те превръщам
в състояние.