автор: duende

Чух как бурята избухна
От другата страна на стената.
Стиснах юмруци, изчаках -
Гневът отмина, остана тъгата.

Всеки път щом те чуя,
Мечтая да разбия проклетата врата.
И като смел рицар в блестящи доспехи
Да те спася от всичко това.

От семейните работи.
Жестокото оправдание,
Мъчение потайно
Семейни работи -
Кажи ми докога остават тайна?

Утре ще те видя в магазина,
Със скрити пак зад тъмни очила очи.
Да бягаш от въпросите обидни -
"Откъде са тези синини?"

Децата са два самотни вика за помощ,
Две малки огънчета в този мрачен свят.
Но татко е вкъщи, отново пиян
И те стискат устни и мълчат.

Защото татко мрази някой да плаче,
Да рови из семейните му работи.
Защото татко все намира начин
Да проповядва болка и мълчание.

Ако от социалните някой попита:
"Това от юмрук е, нали?
Докога, докога ще търпите"
Ти кажи: "Просто паднах, но вътре боли..."
И преглътни отново сълзите.

Ти чакаш на пустата спирка
На края на мръсния град.
Знаеш, че няма да тръгнеш,
Но и няма връщане назад.

Защото татко все се бави,
Когато завива момчетата вечер.
Защото раят обещан го няма,
А адът трае цяла вечност

Семейните работи -
Цяла нощ, цяла вечност.
Семейните работи -
когато вратата изскърца зловещо...

Когато татко пропълзи към теб,
С дъх кисел от уискито и никотина.
О, Татко ще ти даде урок,
Татко ще ти нарисува картина.

Картина на разкъсана дреха,
Струйка кръв по устните,
И дъждовни облаци по корема.

Все семейни работи, нали?
Все от семейни работи боли.

А аз...

Аз станах съучастник
И нямам никакво алиби.
За премазаната душа
Зад отсрещната врата.

Но разберете ме, все пак:

Това са семейни работи, нали?
Макар че от семейни работи боли.

Боли...

По Дерек Уилиам Дик - Фиш