автор: mai4ka

Втори Януари две хиляди и трета година. Faro. Portugal.
Хубав ден.

Обаче. Трябва да се изхвърли боклука. Той... не че пречи. Ама... Годината нова. Пък отпадъците от миналата. Не е хигиенично някакси. Лоша работа. Особенно ако работиш чистачка.
Точно такава една персона гледаше тъжно чувалите пред себе си. То пак добре че нямаше кой нея да я гледа. А мислите и едни...
"Втори Януари. Ееех... Кой го измисли това да се работи на втори? Не може ли на трети, четвърти, пети, а най добре на десети? И що пък Януари? И на втори Март пак мога да го изхвърля проклетия боклук. Ми тъй де. Какво му е на Март месец? Всъшност... тя и пепеляшка работила на втори Януари, пък каква принцеса стана после! Ми аз не мога ли така? Обаче поради липса на принц и на добра фея, май ще се налага да стават работите наобратно. Реших! Край! Това е. Сега съм принцеса. Принцесата на чистотата."
Че като се развилня тая принцеса. Да и се ненадява човек. Много кадърна се оказа. Съвсем като за световно почисти къщата. После метна два чувала на гръб и хукна към казаните. Такава походка извади. Ще кажеш злато носи в тези чували. Пристъпва една... наперена. Чупки в кръста. Е малко рошава, ама то за фасон било. Нали инкогнито работи. За удоволствие. Та затова.
Не щеш ли - по пътя минава камион. Шофьорът - мъж на място. Вижда жена. Заглежда се. Да е жив и здрав!
Нашата принцеса му кимна щастливо и с благоразположение някакси. Прасна му най-лъчезарната си усмивка. " Ми тъй де. Нека се радва човека. Не всеки ден може да срещне височайши особи. Че и да го забележат. Ще разказва на внуците си той за това благоволение."
Водачът на въпросното МПС се оказа глупавичък. Съвсем погрешно разтълкува оказаното му внимание. Натисна клаксона. С мерак. От сърце го използва. Спря возилото и скокна на земята.
" Лелеее... Как не се преби милия? От зор да бърза. Сигурно иска ръка да ми целуне." - спусна тя чувалите на земята. Много внимателно. Че току виж някой се пробил и изтекло златото. Зачака.
Сед кратка словесна и не само словесна схватка, стана ясно, че любовта от пръв поглед съществъва не само в приказките, но тази точно е едностранна. Несподелена така да се каже. Дон Рикардо така и не разбра, защо бе отхвърлен. От негова гледна точка двадесет евро си бяха пари. Тръгна си крайно разочарован, недооценен и неразбран в щедростта си.
Принцесата не допусна чуждото нещастие да повлияе пагубно на слънчевото и настроение. Малко пораздърпана и отвреме навреме настъпваща дългата си пола, все пак стигна до казаните. И там я чакаше изненадата на годината. Едното от тези полезни съоръжения скимтеше на няколко гласа. " Брей... Я да погледна!" Очите и се оцъклиха от изненада. Ставаха все по големи и по големи. Люта завист би загризала всяка уважавща себе си красавица.
"Кученца! Пет броя. Слепички. На дъното." След кратко колебание, полагащо се по условие винаги когато намираш кученца, забрави за достойнството си. Тутакси се зае да прави опити, за достигане до невръстните създания. Не се получи желания ефект, успоредно с което, изникна план "Б":
Втурна се презглава към къщата. Третото настъпване на полата без малко да се окаже фатално и с цел да се избегнат по нататъшни евентуални инциденти, просто я преметна през рамо ( възможно поради факта, че въпросната пола преди да я бракуват е принадлежала на Кармен в операта.) И без да и дреме какво ще си помисли Дон Рикардо или подобните нему, като я видят да търчи почти по бельо, премина безопасно остатъка от пътя. Явно Амур беше зает някъде другаде и не уцели никого със стрелите си. Късметът такъв бил. За отрицателно време стигна до телефона и с нещо средно между хълцане и заекване се опита да обясни:
- ... ще умрът... не можах... да взема... може ли...
От другата страна гласът май не прояви разбиране, към душевните и терзания, както се полага при общуване с благородници.
- По бавно ако обичаш! Кой ще мре? И какво да вземеш?
- Кученца. Пет. В казана. Аз... някой може да хвърли боклук отгоре.
- А ти какво си мислиш че се хвърля в казани? Злато ли?
- Да! Всъшност не. Обаче... да извадя... може ли...
- Слушай, Ивалена! Точно в момента аз пък вадя една тения. Така че вади, кавото ще вадиш. В килера има стълба.
Телефонът онемя. " Това пък какво е!? Май налетях на добрата фея. Крайно време беше да се покаже. Винаги съм я подозирала тази жена. Остана и принца да цъфне отнякъде. Стълба...!? Аха. Отгатнах. С нея ще се покача нависоко. После мирно и тихо ще си вляза в казана. И ще си взема кученцата."
Речен- сторено. Само дето не влезе в казана, ами падна в него. Ама нищо де. Нали не нарани клетите животинки.
" Ми сега как да изляза?" - омърлуши се принцесата.
Ама то Господ си знае работата. Веднага изпрати Амур на помощ. Т.е. принц. В лукс каляска. Без малко да не се състои срещата между двете сърца. Първо - защото принца се оказа гнуслив. И второ- защото много на място му изглеждаше щастливата пепеляшка в казана. Такава една... точно като за там. Подмина той в началото, но нали принц. Умен излезе. Досети се, че не може падналата стълба и махащата твар да нямат нещо общо. Върна се. Че и добър се случи. Не само че помогна в преодоляването на трагичната височина, но и до магазина отиде. Да закупи мляко за слепи кученца, комплектовано със съответните шишенца и биберони.
Докато той се върне от пазар, нашата принцеса не си губи времето. Сложи си един душ. Намаза се обилно с крема против бръчки на добрата фея. То огледалото каза че няма нужда, ама за всеки случай. " Може да лъже. Случва се с някой огледала." Напудри се. Парфюмира се. Издокара се с онaя испанската рокля, дето скриваше половината и бюст. Потри доволно ръце и зачака търпеливо принца. Да се върне и да се разберът като големи хора.
Той доста се изненада от превъплъщението и. Аха, аха, да и поиска ръката, но кой знае защо предпочете десния крак. Малко приказки е чел може би, милия. Та: След кратки разяснения относно подредбата на краката и разстоянията между тях, преди брака, Негово Сиятелство си тръгна сравнително объркан. По бързата му походка тя се ориентира, че няма търпение да сподели с майка си -царицата и да получи нейната благословия за сватбата. Въпросната обаче, явно не е проявила разбиране относно сърдечните работи на сина си, защото той така и не се върна. Нито на трети, нито на четвърти, нито на пети, че даже и на десети Януари.
За сметка на това - добрата фея си остана добра и вечерта.
- И сега какво ще ги правим тези животни?
- Може ли да ги задържа? Аз ще си ги гледам. Няма да пречат. Може ли?
- Нищо не ти подарих за нова година. Може пък те да са ти късмета. Задръж ги. Пет са. На берекет да е! Голямо дете си ти, Ивалена. Каква принцеса беше днес?
- Ами... На чистотата.
- Нищо не мога да ви откажа, Ваше Величество.- засмя се феята.
Е, след време ужасно съжали, за тези си - така великодушни думи. Но това е друга история. За Скуби и Макаронената Принцеса.