автор: feniks

На прага на изгрева
две сенки докосват
своите птичи пътеки -
Ти и Аз
(не ,това не е стара
изплакана приказка),
това сме
Аз и Ти.
Близо,толкова близо,
че дъхът ми трепти
в гънките на зениците ти
- влюбени очи на елен!
Целуваш ме с длани,
усещам пеперудения прашец
в нишките им -
нектар от очакване.
Усмивки откъсват
ненужните късчета думи
и разбъркват шепота на клепачите.
Прегръщам те с устни -
пияни незабравки
с венци от надежди.
Прегръщаш ме с устни -
бели паяци изплитат
дъга от извори.
Отвъд прага :
Ти и Аз -
огън от червени рози,
Аз и Ти -
в един горски вик.
Сърце на сърна
в очите на плачещ елен.
Сърце на елен
в очите - дълбоко, дълбоко...
Следа на сърна !