Послушай ме! Аз знам цената,
защото вече съм я плащала.
Да обичаш само със душата,
без сламчица живот за хващане.
Удавница със рибите на сухо.
Изтръпнала,с подпухнали клепачи.
Отвътре тръгва някаква разруха
и кара те стенеш и да плачеш.
Да сриваш кулите си грешни
и само повей в теб да ги събаря.
Да се усещаш нямо безутешна
а огънят да те изгаря и догаря.
Да гледаш как залязваш в другия
и как си нищо,даже непозната.
Да те обиждат или да те хулят,
че си оставил пак отворена вратата
на някакво неистово очакване
да дойде този,за когото си мечтала.
Това е истината.Не,не се оплаквам.
Но гордост нямам,че съм оцеляла.
Че още мога като луда да очаквам.
Послушай ме! Аз знам цената,
защото бях разменната монета.
Заложница срещу вините на душата.
Или пък на съдбата и късмета.