автор: Marta

В повече ми е тъжното, в повече умореното,
ден след ден само лъжа се, това е от времето,
ден след ден само питам се, ще изгрее ли слънце,
от всичките летни изгреви не остана осъмница.
От време оно прекаляването води до недоимъци,
колкото повече ризи, толкова по-малко ближни.
Отвреме-навреме налучквам се, аха-аха се позная,
и само страхът от случване гледа да ме залае.
Не е от косъма в супата, не е от недокипялото,
между мислите хрупа, пропускам се в огледалото,
уж от сърцето прогоних всички сенки и паяци,
пуснах всички балони, със свободни накрайници,
пукнаха всички балони с дървени пръсти клоните,
само един е останал, червен е, сърцето е, гони те.
Заръчала съм на вятъра да го издигне високо -
пръскане - след доставката. Взривяване следва. Споко.