автор: agnia

Обичам...
Обичам себе си най-вече
Защо ли иначе тъй страдам,
и времето тъй каня,
то болката ми да възпира
и да обръгвам
и да толерирам набъбналата грубост в мене…
Ах, колко дълго нося тази болка-спомен
от първа женска тръпка осенена
задържана, неподарена …

Изтръпнала от нея осъзнавам
Аз колко болки предизвиках
със жаждата си точно с тебе да танцувам….разголена до кожа…
и без време…
но не само във душата ти смутена
И втурнах се във ритъма първичен,първа
Настана време!
Вързаното в кърпа- аз съм!
Разбра го!
И на момента втурна се след мене
все от оная музика олисан…
Но, как се случи в композита,
зададен в казуса ми за кармична правда?
Така май чаткат куфарни ключалки?-
Тъй злобни кастанети от Самара?
И... в отстъп затанцувахме фламенко,
Полетели в ритъма му вече трима…
Почакай!-казваш мълчаливо-това е нейно соло,наблюдавай!
-Тангото твоят танц е за момента,
нали прие го априори…
Приела съм го!
И ще го танцувам?-
Макар с мазут във вените от болка...