автор: roza1

Децата ни порастнаха,
гнездото ни им отесня.
Опълчиха тела на вятъра
започнаха си тяхната война.
Научихме ли ги на полети,
или като нас, любими,
ще чупят пътя си с криле
в търсене на нови светове?
Дали ще чуваме смеха им,
такава радост е смехът?
Или от сълзи ще оцеждат
усмивките си слънчеви
далеч от нас, без нас.

11.10.2005