автор: vitsavia

Тича босото лято по тревата изпръхнала.
Есента го догонва с мокри ръкави.
Суха клечка го перва през рамото,
изохква от бързане
и над залеза звънва една драскотина.

Под тополата сядат листа пожълтели
Попрепил от дъха на тревата
щурец в настроение
ще побъбри за времето,
но с неразбиране
А над залеза звънко струят драскотини...

Златни стъпки все още личат, изоставени
между редките пръсти на дивия кестен.
Тича лятото, хвърля зад себе си стомна.
Разбива я синьото
на небето.
Подсмърчат две-три драскотини...