автор: x_ahav

По обед
слънцето е предостатъчно,
за да се разтече във мислите ми
леност.
Люлее ме махалото
приспивно.
Проточва нишчица
към някого
страстта ми за споделяне.
Неделя е.
Почти улучвам дозата
и вкарвам в самотата си
предчувствие.
Халюцинирам спомени
за утре -
небета
и морета за преплуване.
Почти разбирам
рибите понякога.
Светът се отразява
в люспица.
И цялото мълчание
насища
соленото със толкова значения,
че искаш само този миг.
И ти си временност.
Повтаряше ми някой: "Всичко с времето си."
По обед
се люлея на махалото.
И сам съм си мухата
и съм паяка.