автор: pencho_zaeka

На мъжа ми


Затова, че все ми се караш
За немити ръце преди ядене,
И преследваш ме преди лягане
Да не хапвам от стария гараш,
Че доскоро печеше ми кестени,
А сега си призна, че варените
Са по-вкусни и лесни за белене,
Че редовно купуваш бял хляб
Синьо сирене, грозде и дини,
Шоколади едни съблазнителни
Без да мислиш за моите терзания
Да сваля тез кила угнетителни,
Че редовно боядисваш косите ми
Тъй внимателно скривайки белите,
Че прогонваш кошмарните сънища
И заключваш с три ключа вратата
Да не избяга приспаното бъдеще….

Затова ти прощавам, любими
Всички наши пропуснати утрини,
Всички неподарени картини,
Всички дни разделени
Всички думи, ранили безцелно
Тази наша уникална,
Еднообразна,
Но влюбена
Заедност.

Засега.
Но мисли му.