автор: pencho_zaeka

Вдъхновено от укийое


В очите на художника безвластен,
Безцветно сини по рождение
Се отразява образът безстрастен
На мокри босоноги птици,
Объркани сред листена мъгла.
Измършавели от любов цикади
Прикрили сплетени тела
В повехналите клони на дъба
Очакват крайната метаморфоза
На неизбежната кафява смърт.

Невярващ, не, несигурен в очите си
Той смесва нови цветове,
Разчитайки на акварелите
Да върнат пъстрото небе,
С сияйните кристали на дъгата.

Безвластен и остана. И на платното
Изрисувани сивеят се
Изсъхнали от жега риби,
Оплетени безсмислено, нелепо
в зелена паяжина водорасли,
И призрачни парцалени медузи
Изсмукващи последни капки сок
От четки и души полу-изпразнени.

До следващата пролет.