автор: BlackCat

Разкажи, повярваха ли, поете,
на твоите усмихнати думи?
Когато нощем прозорецът свети,
зная, от пълнолунието е.
А онази умора в бръчките
не е друга - ами е пролетна.
С витамини и със уханни пръчици
много лесно ще я изгониш.
А парченца от пъзела - дните ти,
ти подреждат все вярна картинка.
Знам, че друго не си и искал.
Зачервени очи? От настинката е,
а и тези изгрели глухарчета,
и зеленото се е плиснало...
Пък и време ще стигне - и за начало,
и за някоя нова истина.
Свиваш пръстите разтреперени -
как те уплаши онази котка!
Само очилата да си намериш -
бяха ей там, до чашата с во-
да...

(Ех, поете, само да можех...)
Да, да, слушам. Разказвай ми.
(Всъщност,
ако вземем и разменим кожите си...)
...
(А дали няма пак да е същото?)