"Не се връщай никога по онези места,
забрави онзи път, който води нататък"
Калина Димитрова
В мислите си се връщам по онези места,
виждам зеления път, който води нататък.
Спътник ми е пълна портокалова луна,
вместо шал намятам нощен вятър.
Галя с поглед ниско слязлото небе,
докосвам звездите, сипнати с кошници,
хващам в шепите си мъничко щурче,
бродница съм в земите на мисли нощни.
Такова небе има само в детството,
зеленият път - той води нататък,
не искам да се разделям с вълшебството,
затова ще се връщам. Понякога.