автор: roza1

на всички, които неволно съм обидила

Не искам да се ровя във душите ви,
макар че мия с човещина очите си.
Душите на поетите са крехки-
светлеят лампи по техните пътеки.
Не искам да ги чупя и гася-
опитвам само да докосна нежността.
Не искам да премина Есента,
без лъч от вашта доброта.
Тя ми лекува делника
осветява ъгъла посърнал в самота.

Простете ми неволното изричане
и нескопосаното сричане!