Бяха бирите три.
Двете бири изпих.
Ала третата бира -
тя е само за стих!
Аз посягам към нея
с две гальовни ръце.
Тя е вече във мене,
влязла в мойто сърце.
Бих я гледал смирено
от зори, та до здрач!
Знам, че в нея е влюбен
всеки мъж и водач!
Придойдоха реки.
И небето се въси.
И горите горят.
И кънтят земетръси.
Измениха ми подло
всички мили жени.
И където да тръгна -
срещам само злини.
Всичко с мене е зле.
Ала гледам таз бира -
и не ми се умира!
И не ми се умира!