жената останала без лице
е
сянка от сън на един застаряващ
мъж
който преди да заспи
гледа снимки
пуши
и пие ментов чай
топлещ го
както нейните длани
преди да си тръгне
на чашата незасъхнали капки
в очите му сълзи
ментата ароматна е
тъгата без мирис
фасът пари устата му
остана
приличен на неизречана дума
онази
крясъчно скрил в мъжката си душа
„остани"
и
„обичам те"
дълго дълго гледаше снимките
после сънуваше
жената останала без лице