автор: hixxtam

Безсънния грях на оковите
разделили обич със стон,
нощният крясък на совите
над празния, тъмния дом...
Всичко е някак си сиво,
стенат във мрака стени.
Северен вятър изтрива
спомени, страсти, мечти...
Бури подмятат живота ни
като листо в океан,
бездни, пропасти, вопли,
лудост, безволие, срам.
Търся в тъмата светлик,
търся лицето ти в мрака,
онзи момент многолик
избухващ от огън очакван.
Думи от ласки в мълчание,
рими от пръсти отронени,
устни в трептящи желания...
Спомени, спомени, спомени...