автор: miglena

Придойде време жертвено ...
На курбан петльово сърчице и гълъбово око сторих,
виденията в празнотата да нахраня –
само миролюбие, благодат и божи дарове да вещаят.

Беше време копнежно ...
От въздишки с блянове слепени, стълба градях
от портата на вярата ми в обичта
до дверите на палат от целувки и розови листа.

Разля се време вълшебно ...
Яхвам крилатия бял делфин, от теб проводен
в ролята на пощенски гълъб
и насред дворите ти кацам самата аз, вместо послание.

Време на докосвания ...
Виденията - вдън плаващите пясъци потънали.
Цяла вечност ни дели от раждането на първи петли.
С очи на гладен гълъб ме гледаш. Твоя съм ...
Трохичка невремие.