автор: azz

И си отива лятото.
Отново си отива лятото.
Тъй вечно си отива лятото.
А аз оставам тук.
Сама. Със хиляди лета с прерязани гърла край мен.
А аз оставам, а летата ми трупат по сянката ми
оцветени от тъмното на хиляди слънца,
от шупналата сянка на прибоя,
от смътното на хиляди лица,
проклели на очите ми покоя.
А аз оставам тук.
Тъй вечно тук.
Във лятото последно на мечтите ми.
Безсмъртна във ръцете му
и остаряваща в очите му.
И си отива лятото.
Навеки си отива лятото.
Внезапно си отива лятото.
Като целувката,
открадната от стиснатите длани на нощта,
от сплетените сенки на телата ни,
и звуците удавени във умореното небе,
щом първата зора целуна самотата ми.
А аз оставам.
Вечно, страшно тук. Сама и бездиханна като мумия.
Потънала до мислите си в парещата кръв
на хиляди лета из паметното ми безумие.
А аз оставам –
във безсънната тъга на моята прозрачна вечност.
Изтича от очите ми последната сълза.

И лятото си тръгва. Аз не искам да го видя.