сплитаме пръсти
отдръпвам ръката си
като от мокро.
докосваш ме лекичко по корема
през пуловера
през блузата
стигаш до кожата ми
без да си ги отместил ...
съдба ли е или просто желание?
нещо сбъркано има в тая вечер ...
нещо извратено е свило гнездо в душата ми
и ми казва че пак ще се върнеш ...
пак съм изтъркана
като полусчупена плоча цикля
все на едно и също ...
разнищвам се на нишки-мисли
и котето което си измислям
всеки път когато си отидеш
по детски
си играе със най-моeто ми
да имаше кой да ме изплете
да ме сложи на гърба си