автор: x_ahav

На есента натрупаните дългове,
и шум,
и шумата пред прага.
Задушница.
Говорим си за мъртвите,
говорим си за други работи.
Жените вият,
вият и за себе си,
клечат край гробовете
като врани,
преливат вино,
спомени и месеци.
На живите
какво ли им остава...
На есента историите.
Диалектика.
Търкулвам се надолу
по спиралата.
И тръгвам през тревата
по пътеката.
И бавно след сълзата
се смалявам.