автор: Krasi7

Тръгваш когато и както си искаш,
просто го правиш със лека ръка.
Стъпваш спокойно и плавно и леко,
без да помислиш какво след това.

Връщаш се скоро със лека усмивка.
Търсиш отмора, разбиране, нежност.
И не помисляш, че толкова скоро
мъка си вляла във мен.

Аз те приемам с усмивка добра.
Питам се: "Боже, как не видях!
Толкова нежност, любов, чистота!
Аз съм глупакът, прекрасна е тя".

Само след малко, след мъничко малко
пак съм самичък, безкрайно самичък.
Ти си си тръгнала, спокойно и плавно и леко.
Без да помислиш какво след това.

Пак ще те чакам, но колко ли дълго?
Няма да плача - не ми е присъщо!
Вярвай ми, търся те чиста и лека
но помисли какво след това!