автор: x_ahav

Докато градът преживя сънища
и последният пиян тропосва
улиците криво,
докато несигурните се потят
в сигурността на къщите си,
докато ключалките измислят
някаква надеждица със шперцове,
докато животът пие разхлабително
(тежи вечерята),
докато е повече илюзията, че съм жив,
защото аз отдавна не си вярвам -
ти, зад девет незаключени врати
с усмивка клисава
замесваш хляба
и приличаш
толкова следродово на мама,
че не смея и да те погаля.