Зарад хляба клисав ме натири,
а със хляб ме мамиш да се връщам.
Вълк съм вече и като такъв умирам
хапейки ръката със насъщния.
Можеш да ме хванеш във капана
някоя човешка бясна зима.
Ще прехапя сетната си лапа,
но синджирен вече няма да ме имаш.
Вълк съм! Чуваш ли всеядно.
И с природата в съзвучие
вия винаги на гладно...
сит ще се превърна в куче.