автор: alisa

Нека вярва, който иска!
Нека му е щом го може!
Патилите да са искрени?!
Зная как е с нова кожа,

зная нрава колко струва
и какво е постоянсво.
Оня вълк не се преструвал,
мъчило го е пиянство.

Мъчил се да изтрезнее,
Явно Шапката го стягала.
Искал с нея да живее,
искал, ала тя избягала.

После да не е самичък
си измислил вълча песен.
Искал някой да обича
и по вълчи да е честен.

И тогава с мен се срещна,
гологлава и без шапка.
Мисля си, че се досещате
как подаде кротко лапка.

Жал ми стана и го пуснах.
Майната му на сюжета!
Сбърках явно, че го пуснах.
Беше тъжно, беше петък,

Благородство ли? Разбирам,
че във петък върша грешки.
Само той не подозира,
как го искам по човешки.