автор: Selena

Не вярваш в кентаври? Не разбирам. Трябва да вярваш в кентаври. Кентавърът е красив, с гладко лице и добри очи. Той живее в гората и копитата му не оставят следи, движи се толкова безшумно. Всичко, което казва, е пропито с мъдрост и всички слушат думите му с тих възторг. Когато имаш рана, можеш да отидеш при него. Кентаврите са най-добрите лечители. И най-добрите разказвачи на света - историите им могат да изтръгнат най-чистите сълзи и най-искрения смях.


Кентавърът е твоят последен шанс.


Ти сигурно си виждала кадифения му отблясък в сънищата си, но не си му обръщала внимание. Той успокоява мислите ти и ти разказва за прохладни евкалиптови гори. За своето съзвездие, което обича особено много. За нимфата, в която е влюбен. Също така той ти казва много неща, които не знаеш за себе си. Неща, заради които трябва да се обичаш. Вместо да се отегчаваш от себе си. На колко много хора можеш да помогнеш. Напомня ти какъв си можел да станеш, ако не беше забравил отдавна, че искаш да бъдеш такъв. И да направиш онези неща, за които също забрави. Които щяха да те доближат до...


Въобще, спомняш ли си нещо?


Ето го тук. Кентавърът с неговите добри кафяви очи. Възползвай се. Забравила си какъв е смисълът, някога си знаела, нали? Имало е такива моменти. Избистрящите моменти. Те връхлитат рядко. Като трите мойри. После изчезват и ти оставаш с тъп поглед и смътното усещане за нещо, което се е плъзнало по някакъв ръб в мислите ти и е паднало отвъд него.

Кентавърът се навежда над теб и подшушва на ухото ти Истината. Описва ти и забравения Tи, който е трябвало да станеш. О, да, така беше, нали? Спомни си.

Знаеш ли, съжалявам те. Ти беше забравила това, което кентавърът знае. И знаеш ли, наистина те съжалявам защото...






Всъщност, няма кентаври.