автор: miglena

Eдно време съм била почетен гражданин на Мързелания. Когато съм решила да се въплътя в човешки образ, не ми се излизало от пъпносвързаното блаженство.
Мързеше ме да си играя с кукли. Присмиваха ми се, че нямам. Докато един ден не им изнесох целия кош, пълен с какви ли не принцеси, булки и барбита. Досадно ми бе да уча уроци, затова внимавах в час, на първия чин. Зубрачка ме наричаха. Гледах пианото с желанието да го превърна в подпалки за камина. „Имаш талант и слух, но чичко Мързел те гази", ми казваше учителката в музикалната школа. На първия годишен концерт свирих с досадни технически грешки и оттогава чувам ехидния смях на чичко Мързел всеки път, когато ми се прииска да съкратя времето за репетиции, тренировка и подготовка. Накрая му намерих цаката. Сгодих чичкото за леля Овация и тя му размахва заканително въздушни шамарчета всеки път, когато му се прииска да блудства с мен. Но няма да ги женя, че ще вземат да се народят и тук Мързеланковчета и Мързелании - от грозни по-грозни и от умни по-умни. Да си населяват Мързелания и да си мечтаят като по чудо някой елф Труд да ги направи по-красиви и някоя царица Неволя да ги накара да работят. Шшшшттт, не им напомняйте, че умът след царуване и робуване обикновено пасе патки. Те имат патката за свещена птица. Избягвам да си спомням какъв бе животът в Мързелания, че ме обхваща мързелосталгия. И леля Овация я засърбяват ръчичките. Много й е забавно, че понякога я отъждествяват с ръкопляскане. Любимото й занимание - да поплясква мързелчета. А все се редят на опашка да са й фаворити. Чичко Мързел едвам се врежда да го погали. Ако не го мързеше, досега да е направил график - ден за пляскане, ден за ласки ... Но тя е светска дама и ... аууу, добре че стана дума, време е да отивам на фризьор и маникюр.
Айде до довечера, нали и ти имаш покана за коктейла на леля Овация в чест на посланика на Фантазмагория, там ще се видим.