В поетичен диалог с Rimoza
Не вярваш вече на лъжите,
защото взех то тебе тъмнината
и ти сама пое мечтите,
защото в мене зърна светлината.
Преди крадеше лунните лъчи,
самичка бродеше в гората,
но нещо пак в сърцето ти тежи -
това е спомен за Луната.
Преди - в лоното на користта,
градеше замъци от пролетните клони,
но аз прогоних завистта,
а с нея отлетяха твоите икони.
Преди - затворена в копнеж,
се сливаше с цъфтеж на ръж
и волна бе в тоз летеж,
но нямаше до тебе мъж.
Преди - витаеща в мечтите,
рисуваше с устни моето лице
и търсеше любов с вълните:
с пламтящо и добро сърце.
Сега - останала невинна,
видя, че носиш светлина,
но още сянката противна
тревожи твойта добрина.
Познаваш вече чувството взаимно,
умееш да делиш добро от зло -
в лоно на приятелство интимно
Зората свети в твоето око.