автор: azz

Бе зелено, бе до болка зелено
и сълзяха очите.
Беше лято студено и се давеха дните.

Беше тихо и свъсено-
като блудник се каеше
пред разголено щастие време тъжно и смаяно.

Беше светло и слънцето
пресушаваше устните.
То се молеше- времето- на минути пропуснати...

Но се спука небето
на мъстта им от бремето,
впи се с нокти ... Безпаметно го очакваше времето.