автор: Izabella

И после, чак на седмото небе
усмивката й някъде ще спре,
докато тои й цитира класиците
а тя му раздава шестиците.

Да са един без друг е невъзможно
той е стихията, а тя е сложна.
Ако той заплаче, тя сее звезди
ако тя е далече, той за нея тъжи.

Там на седмото небе всичко е сладко,
лепнат пръстите по облаци от пудра -захар.
Тя мокри устните му с карамелени дъждове,
той гали мислите й със седемте си върхове.