автор: alisa

И така - заживяхме, като другите хора,
като тия отсреща, като всички нормални.
Любовта я завързах да пази двора,
а пък нощем да вие овдовяло и жално.

И така - есента си дойде и ще мине,
после зима ще дойде, ще бъде студено.
За последно опитвам да търся причина,
за последно в очите ми става солено.

Става някакво дето не съм го живяла
от хиляда година и малко отгоре.
И соленото става над девет бала.
Любовта не е куче да я вържеш на двора.

И я пускам да тръгва където и видят очите.
Като ние сме слепи, тя поне да не спре да е жива.
И седя, и й махам, и съм страшно сърдита,
и не искам да бъда законно щастлива.