Късните есенни, топли листа,
бавно се спускат към земята.
Нежно целуват влажната й коса,
с устните си стоплят самотата й.
После притискат горещите си тела
и галят лицето на вятъра,
а за прегръдките им, полудял деня
сънува слънцето, отдадено на лятото.