Отиде си душата на пчеларя
с последната отронена сълза,
която падна като медна капка
от восъчната пита на плътта.
Роднините скърбяха като свещи,
а пламъчетата - рояк пчели,
жужаха и го следваха горещи,
нов кошер да им построи.
Отиде си душата на пчеларя,
но истина остави на света,
"Че всяка капка мед затуй е сладка,
защото е сълзица на пчела."