автор: vui4o

От хиляди лета не си умивала краката ми,
Марийо Магдалено.
От толкова не си помитала с косите си
праха от родния ми дом.
Не си почиствала и дървоядите от моя кръст.
Такива днес се срещат рядко,
макар да има кой да ги издяла.
Защо тогава раната на лявата ми гръд смъди,
а някой продължава в мен да се кълне…
и в третите петли.
Довечера ще дойда да те взема, Магдалено.
Недей изхвърля мръсната вода от моите нозе пред прага си,
така отново ще изцапам стъпалата си
с напукани пети отричащи покой.
Какво сме Триединство само, а?
Аз- Нищия, ти- Блудната и Мръсната вода от ходилата ми.