автор: Amphibia

Аз пръст ти дадох.
Ти ръката ми отхапа -
но не до рамото,
а малко по-нататък:
По-точно до сърцето -
разкървеното.
Пулсира като риба
извън езеро.
Тупти и не престава -
ах, проклетото!
Не иска да оставам с теб
през времето.
Сърце с характер -
много упорито.
И мен не слуша,
нито пък ме пита...
Не ще да чува
тъмните ми страсти,
познава всички
опити за щастие.
И знае ме -
подам ли пръст,
отхапват ми ръката.
И аз го знам.
Ала във мен
до глупост
е добра душата...