Мъглaта пада върху изпотените прозорци,
клепачите ми са се вкаменили.
По-лесно се заспива на отворено,
а още по- със две-три бири...
Уви и тази вечер бирата е дефицит -
на работа в кутийка три квадрата,
на сляпо буквите опипвам
и клавиатурно си потраквам.
Отмереното скърцане на времето
започва да ми къса нервите.
Главата ми е като бременна -
тежи и са й разширени вените.
До час, до два ще съм си тръгнал.
Ще легна - повод за празнуване !
Ала сега изгрява утрото ми спънато
и си представям, че сънувам....