автор: Ray

В такива сънни мързеливи утрини,
със вкус на меланхолия в горена захар,
уютно семпли, сгушени до тръпно,
в които двете с самотата се изтягаме,

обичам да се срещам със лице към себе си,
да гледам свит, капчука на перваза,
на капките дъждовни да се плезя,
да се усмихвам на хербария във вазата,

да оцветявам колорита им безцветен,
да топля с мисъл зъзнещата есен.
В такива само мързеливи утрини,
да съмна обичта ти, ми е лесно.