автор: Red_label

тъмни неща в чаша
в леглото
човекът от метрото до теб
ръката на продавачката, докато изсипва в шепите ти монети
кучето с подвита опашка на ъгъла
онова дете, което сънува
но се събуди миг преди да ти каже името си
ти, взряна в огледалото, което
не старее, а върху лицето му пада мъгла
другото тяло до теб
със студени пети
рибата, която той ти улови
и ти поиска да я хвърли обратно
в потока,
защото беше сигурна,
че тя изпитва болка.
иглата, с която се прободе,
за да заспиш...
тези тъмни неща
с мен...
някъде
наоколо
до невъзможно...
но тихо
истински бяло.