автор: mai4ka

"…душо моя. Помниш ли последния път, когато се видяхме..." - 4-to
"Преди време една читателка ме попита:"Кое е доброто?" - moisei
"...заклещен в капана на добротата си..." - vui4o
(как да не се размислиш?)

Напоследък често се питам...
Какво е добър и какво е лош човек? Къде е границата и кой всъшност има право да реши? Не сме ли всички еднакви? Защо аз да сам по-добър? Защо се стремя да съм. Нали все пак е грях да пренебрегваш някой? И защо да е добре да си нежен към другите и суров към себе си? Нали и аз съм човек? Не е ли грях , да се обвинявам, да не си прощавам, да се измъчвам?
Има хора които смятам за лоши, за егоисти, за нахални... Списъкът е дълъг. Но като погледнеш ... Те са изключително ласкави и нежни към себе си.
И стигаме до равновесието:
Всички притежаваме едно и също.От нас зависи как ще го насочим. Всяка крайност е лоша. Ще търся мярката и когато я намеря, може би ще разбера доброто и злото в себе си.
Опитах се, да си представя някой, който обичам на моето място. Сестра ми. И знаеш ли, веднага се подразних от начина, по който тя се държи към себе си. И знам как бих искала тя да постъпи. Нима не се обичам, та постъпвам различно, от това което бих искал за обичните от мен хора?

И когато умра, ще почукам на вратата на Рая и ще искам да вляза. Ще кажа: " Господи пусни ме! Аз бях добър, защитавах слабите, давах вяра на отчаяните, храна на гладните..."
И тогава може и да чуя:" ТАКА ЛИ? АМИ КОГАТО ТЕБ ТЕ ОБИЖДАХА , ТИ ЗАЩО НЕ СЕ ЗАЩИТИ, ЗАЩО КОГАТО БЕШЕ ОТЧАЯН НЕ ПОМИСЛИ ЗА СЪРЦЕТО СИ, ЗАЩО ДАДЕ ВСИЧКИЯ ХЛЯБ НА ГЛАДНИЯ И ОСТАВИ ТЯЛОТО СИ ГЛАДНО? ЗАЩО НЕ ГО ПОДЕЛИ? НИМА ТИ НЕ БЕШЕ ГЛАДЕН? КОЙ ТИ ДАДЕ ПРАВОТО, ДА ПРЕНЕБРЕГВАШ ЕДИНСТВЕННОТО, КОЕТО ТИ БЕШЕ ПОВЕРЕНО ЛИЧНО - ТВОЕТО ТЯЛО И ТВОЕТО СЪРЦЕ? ВИЖ СЕ ! ТИ ПИШЕШ. ПИШЕШ ПИСМО. ПРОЧЕТИ ГО! ПАК ОБВИНЯВАШ СЕБЕ СИ. ВЪРВИ СИ! ИМАШ МНОГО ДА УЧИШ. НЕ СЪЖАЛЯВАЙ ЗА ВРЕМЕТО! РАЗПОЛАГАШ С ТОЛКОВА ВРЕМЕ, КОЛКОТО ТИ Е НЕОБХОДИМО. ВРЕМЕТО НЯМА НАЧАЛО И НЯМА КРАЙ:-)
ИЗБЕРИ СИ НОВА СЪДБА И НОВ ЖИВОТ. АКО ИСКАШ, ДА СЕ НАУЧИШ ДА ВЗИМАШ , СРАНИ ПРОСЯК! АКО ИСКАШ, ДА ЧУВАШ ПРИРОДАТА, СТАНИ ОВЧАР! АКО ИСКАШ, ВРЕМЕ ДА МИСЛИШ, СТАНИ ФИЛОСОФ ИЛИ ОТШЕЛНИК! МОЖЕШ ДА СТАНЕШ ВСИЧКО КОЕТО СИ ПОИСКАШ;-)
ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ ТИ ИЗБИРАШ. ОТ ИЗБОРА ТИ ЗАВИСИ КАКЪВ СИ.
- Но аз сам жив още. Помогни ми! Помогни ми да си спомня, какво съм избрал за този живот...
- ТИ ЗНАЕШ ОТГОВОРА. ТОЙ Е В ТЕБ. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ЗНАЕ ИЗБОРА ТИ. КОГАТО ИМАШ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, ПОЛУЧАВАШ Я. НО ТОВА Е ОТ НЕЩАТА, С КОИТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИ САМ.
- Не мога! Помогни ми! Отчаян съм...
- НЕ СИ ОТЧАЯН И ГО ЗНАЕШ. НЕ ХИТРУВАЙ. ИМАШ ВСИЧКО КОЕТО ТИ Е НЕОБХОДИМО. ЗНАЕШ ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВИШ. САМО ТЪРСИШ ЛЕСНОТО. Е ТАКИВА СА ХОРАТА...
- Не могааааааааа! Опитвам години. Кажи ми какво съм избрал за да го следвам! моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя те......моля ... моля ... моля
- МОЖЕШ!!! УМОРИХ СЕ ДА СПОРЯ С ТЕБ. ВЪРВИ СИ!

11.06.2003


Промяната в гледната точка автоматично води до промяна в поведението. Когато погледнеш нещата от друг ъгъл, всичко онова което не разбираш започва да се подрежда.
Понякога съм объркан, уплашен, ужасен... Моля се...Моля се от сърце да намеря пътя си! Плача...
Усещам мислите си, като самотни парченца от пъзел. Разбъркани и разхвърляни... Питам се: Какво престъпление съм извършил, че да заслужа толкова болка и самота?
После срещам някого, който ми казва нещо, прочитам нещо или ми се случва нещото, което обръща гледната точка.
И това което съм научил, ми показва откъде да започна да подреждам мислите си. Слага първото парченце на мястото му и някакси, останалите около него започват да се редят. Пак греша. Понякога слагам парченце, което прилича но е за другаде, после го махам, търся друго. Става бавно. Но става... Засега имам малка част от цялата картина , но дори в мъничкото намирам отговори и те ми дават сила , да продължа да търся, да не спирам да опитвам.
Малко по малко намирам себе си:-)
Понякога си записвам неща, които ми се струват важни но не ги разбирам. Те са като фрагмент. Като свързани 2-3 парченца, на които още не е дошъл редът. Те са някъде из картината и когато стигна до там, ще сложа нещо цяло и просто ще продължа...
Мисля че животът е точно това. Един безкраен пъзел и ти не можеш да продължиш, преди да си подредил мястото на което си. Ще направиш крачка или две встрани, но недовършеното ще те дърпа назад... И независимо накъде вървиш винаги ще стигаш до там.