автор: iony_ada

Есенно тихо...
Разлиствам архива на
времето, пълен

с пожълтели
спомени за цветни дни.
Овехтели са.

Но нас ни има още,
за да творим спомени.
Будни сме нощем

и рисуваме
върху миналото си
бъдни мигове.

Златисто е вън.
Стоя на прозореца.
Тъга се стеле

по пътечката.
Гонят се с вятъра
пурпурни листа.

Есенно тихо...
Усещам стъпките ти -
заглъхват в мен.

Листопадно е.
С поглед те изпращам...
Хладно повява.