автор: Anton_Fotev

Сред жълти листа
чакам твоето идване.
Луната се смее

мокра от сълзи
съвестта ми умира.
Дишам по навик.

Изгрев над пладне -
Хирошима полита
в моята зеница.

С червени очи,
са конете на Дионис -
хубави и зли.

Гаснат въглени,
във шепата сграбчени
на татко Манол.

Гасне сърцето -
Родопите в пламъци.
.... време разделно...

Люлчина песен
под нежните кестени.
люлчина песен...

Тихи са двете,
дъщерята и майката,
спящи в прегръдка.

Под сияйна луна
две къпещи се жени.
Галят реката.